В пещта на лудостта

В страстта си диво, жарно пламна, 

зад крехка външност толкова измамна, 

виж - образ нежен със копринена обвивка, 

що сила крие зад невинната усмивка?

Красавице неземна с от рози огнен чар,

когато те погледна, изгарям във пожар,

чрез този вечен дар поддъжаш ветровете, 

но всяка песъчинка превръщаш после в цвете.

Ти, нежност всеотдайна,

ти, грубост безразлична,

във вечността си крайна,

в баланса - хаотична.

Такава малка тайна, 

а всъщност безгранична, 

следа оставя трайна, 

след среща нетипична.

И гръм, и мълнии, и урагани,

във двете ти очи събрани,

през тъмна нощ необуздани,

а в светъл ден дълбоко в мислите прибрани.

При мъчните душевни рани,

там болките от сила са сковани, 

далеч от хорските представи храни

безсмъртен звяр, обгърнал ни сърцата с длани.