В страстта си диво, жарно пламна,
зад крехка външност толкова измамна,
виж - образ нежен със копринена обвивка,
що сила крие зад невинната усмивка?
Красавице неземна с от рози огнен чар,
когато те погледна, изгарям във пожар,
чрез този вечен дар поддъжаш ветровете,
но всяка песъчинка превръщаш после в цвете.
Ти, нежност всеотдайна,
ти, грубост безразлична,
във вечността си крайна,
в баланса - хаотична.
Такава малка тайна,
а всъщност безгранична,
следа оставя трайна,
след среща нетипична.
И гръм, и мълнии, и урагани,
във двете ти очи събрани,
през тъмна нощ необуздани,
а в светъл ден дълбоко в мислите прибрани.
При мъчните душевни рани,
там болките от сила са сковани,
далеч от хорските представи храни
безсмъртен звяр, обгърнал ни сърцата с длани.
© Саня Янкова Все права защищены