6 июл. 2015 г., 09:52

В пещта на лудостта 

  Поэзия
621 0 0

В страстта си диво, жарно пламна, 

зад крехка външност толкова измамна, 

виж - образ нежен със копринена обвивка, 

що сила крие зад невинната усмивка?

 

Красавице неземна с от рози огнен чар,

когато те погледна, изгарям във пожар,

чрез този вечен дар поддъжаш ветровете, 

но всяка песъчинка превръщаш после в цвете.

 

Ти, нежност всеотдайна,

ти, грубост безразлична,

във вечността си крайна,

в баланса - хаотична.

 

Такава малка тайна, 

а всъщност безгранична, 

следа оставя трайна, 

след среща нетипична.

 

И гръм, и мълнии, и урагани,

във двете ти очи събрани,

през тъмна нощ необуздани,

а в светъл ден дълбоко в мислите прибрани.

 

При мъчните душевни рани,

там болките от сила са сковани, 

далеч от хорските представи храни

безсмъртен звяр, обгърнал ни сърцата с длани.

 

 

 

 

 

© Саня Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??