8 dic 2021, 8:53

В пияните ми мисли си единствено и само ти

  Poesía
856 0 0

Киселото вино ме опиянява,

но не колкото мисълта за теб,

не колкото въображаемата ти поява

и думите: „Обичам те! Ела с мен

да изградим свой дом с нашата любов,

където да останем съхранени

от застигащите ни проблеми

и духовната ерозия

на другите.“

 

Тези думи чувам във мечтите си.

И дори пияна зная, че не са от теб,

а са само празен звук в главата ми...

Та дори и виното не ще да ме накара

да повярвам, че са твои, не

 

за жалост моя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Венова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...