В планината
Шуми гората.
Чудна песен славей пей.
Не съм сама в гората,
умора над мене не кръжи.
Славей сладко тихо пее,
своята песен по ноти реди.
Ветрецът тих косите ми вее,
слънчев слъч ме заслепи.
Вървя по утъпкана пътека,
а до мен поточе ромоли.
Пее ми песен позната,
чувам как то шумоли.
Пее цялата природа -
красива и добра.
Чувствам се толкова щастлива,
спокойна сред дърветата вървя.
О, миг вълшебен на красота, изпила
дъха на чувствата ми топли,
покоя с песента дочула,
изпети нежни на песента акорди!
Вглеждам се в далечината
и плувам сякаш с облак бял.
Тук е моята земя - Родина,
слънчева тя е като цвят!
© Мария Todos los derechos reservados