В планината

Шуми гората.

Чудна песен славей пей.

Не съм сама в гората,

умора над мене не кръжи.

Славей сладко тихо пее,

своята песен по ноти реди.

Ветрецът тих косите ми вее,

слънчев слъч ме заслепи.

Вървя по утъпкана пътека,

а до мен поточе ромоли.

Пее ми песен позната,

чувам как то шумоли.

Пее цялата природа -

красива и добра.

Чувствам се толкова щастлива,

спокойна сред дърветата вървя.

О, миг вълшебен на красота, изпила

дъха на чувствата ми топли,

покоя с песента дочула,

изпети нежни на песента акорди!

Вглеждам се в далечината

и плувам сякаш с облак бял.

Тук е моята земя - Родина,

слънчева тя е като цвят!