14 mar 2013, 22:29

В плен

891 0 0

В плен

              

                                                                 Аз съм в плен на аромата,

                                                                 обичам тръпката в сърцето,

                                                                 как ухаят тук цветята,

                                                                 в градината насред полето.

 

                                                                  Жълти има - даже и червени,

                                                                  гледката е толкова красива,

                                                                  виждам, виждам бели и зелени,

                                                                  ах, сърцето ми - любов попива.

 

                                                                  Хем ги сбирам, хем помилвам -

                                                                  нежно вдишвам аромата!

                                                                  Ех, как леко ги постилвам

                                                                  тук във мене, във душата.

       

                                                                   Толко много ги обичам ази -

                                                                   на цветята съм закрилник,

                                                                   не желая тоя, що ги гази

                                                                   и прокуждам го - да си отива.

 

                                                                   Да пазя вечно аз не мога,

                                                                   ще окапя нявга, като плод,

                                                                   но знам - за вас не е тревога,

                                                                   ще бъдете под ясен небосвод.

 

                                                                   Ще запретна някога ръкави аз,

                                                                   ще се гмурна в морски дълбини

                                                                   и няма да се върна, знайте, сетне,

                                                                   ще ви гледам от небесни ширини.

                                                                   

                                                                   

                                                                   

                                                                    

 

                                                                   

                                                                   

                                                                    

                                                                   

                                           

                                                                  

                                                                  

                                                                  

                                                          

                                                                 

                                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...