Mar 14, 2013, 10:29 PM

В плен

  Poetry » Love
885 0 0

В плен

              

                                                                 Аз съм в плен на аромата,

                                                                 обичам тръпката в сърцето,

                                                                 как ухаят тук цветята,

                                                                 в градината насред полето.

 

                                                                  Жълти има - даже и червени,

                                                                  гледката е толкова красива,

                                                                  виждам, виждам бели и зелени,

                                                                  ах, сърцето ми - любов попива.

 

                                                                  Хем ги сбирам, хем помилвам -

                                                                  нежно вдишвам аромата!

                                                                  Ех, как леко ги постилвам

                                                                  тук във мене, във душата.

       

                                                                   Толко много ги обичам ази -

                                                                   на цветята съм закрилник,

                                                                   не желая тоя, що ги гази

                                                                   и прокуждам го - да си отива.

 

                                                                   Да пазя вечно аз не мога,

                                                                   ще окапя нявга, като плод,

                                                                   но знам - за вас не е тревога,

                                                                   ще бъдете под ясен небосвод.

 

                                                                   Ще запретна някога ръкави аз,

                                                                   ще се гмурна в морски дълбини

                                                                   и няма да се върна, знайте, сетне,

                                                                   ще ви гледам от небесни ширини.

                                                                   

                                                                   

                                                                   

                                                                    

 

                                                                   

                                                                   

                                                                    

                                                                   

                                           

                                                                  

                                                                  

                                                                  

                                                          

                                                                 

                                                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...