14 мар. 2013 г., 22:29

В плен

883 0 0

В плен

              

                                                                 Аз съм в плен на аромата,

                                                                 обичам тръпката в сърцето,

                                                                 как ухаят тук цветята,

                                                                 в градината насред полето.

 

                                                                  Жълти има - даже и червени,

                                                                  гледката е толкова красива,

                                                                  виждам, виждам бели и зелени,

                                                                  ах, сърцето ми - любов попива.

 

                                                                  Хем ги сбирам, хем помилвам -

                                                                  нежно вдишвам аромата!

                                                                  Ех, как леко ги постилвам

                                                                  тук във мене, във душата.

       

                                                                   Толко много ги обичам ази -

                                                                   на цветята съм закрилник,

                                                                   не желая тоя, що ги гази

                                                                   и прокуждам го - да си отива.

 

                                                                   Да пазя вечно аз не мога,

                                                                   ще окапя нявга, като плод,

                                                                   но знам - за вас не е тревога,

                                                                   ще бъдете под ясен небосвод.

 

                                                                   Ще запретна някога ръкави аз,

                                                                   ще се гмурна в морски дълбини

                                                                   и няма да се върна, знайте, сетне,

                                                                   ще ви гледам от небесни ширини.

                                                                   

                                                                   

                                                                   

                                                                    

 

                                                                   

                                                                   

                                                                    

                                                                   

                                           

                                                                  

                                                                  

                                                                  

                                                          

                                                                 

                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...