14 мар. 2013 г., 22:29

В плен

884 0 0

В плен

              

                                                                 Аз съм в плен на аромата,

                                                                 обичам тръпката в сърцето,

                                                                 как ухаят тук цветята,

                                                                 в градината насред полето.

 

                                                                  Жълти има - даже и червени,

                                                                  гледката е толкова красива,

                                                                  виждам, виждам бели и зелени,

                                                                  ах, сърцето ми - любов попива.

 

                                                                  Хем ги сбирам, хем помилвам -

                                                                  нежно вдишвам аромата!

                                                                  Ех, как леко ги постилвам

                                                                  тук във мене, във душата.

       

                                                                   Толко много ги обичам ази -

                                                                   на цветята съм закрилник,

                                                                   не желая тоя, що ги гази

                                                                   и прокуждам го - да си отива.

 

                                                                   Да пазя вечно аз не мога,

                                                                   ще окапя нявга, като плод,

                                                                   но знам - за вас не е тревога,

                                                                   ще бъдете под ясен небосвод.

 

                                                                   Ще запретна някога ръкави аз,

                                                                   ще се гмурна в морски дълбини

                                                                   и няма да се върна, знайте, сетне,

                                                                   ще ви гледам от небесни ширини.

                                                                   

                                                                   

                                                                   

                                                                    

 

                                                                   

                                                                   

                                                                    

                                                                   

                                           

                                                                  

                                                                  

                                                                  

                                                          

                                                                 

                                                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...