3 ene 2019, 19:10

В плен

  Poesía » Otra
1.1K 8 15

 

Блеснаха в очите ми искри,

плисна се вълна и ме обгърна,

в своите обятия ме скри,

в спомените изведнъж ме върна…

 

Върнах се в годините назад…

Пак облякох старите си дрешки!

И открих пак родния си град,

синята тетрадка, пълна с грешки!

 

Спомних си, че някъде прибрах

скъсаните дънки от простора

и каква лудетина с тях бях,

всъщност бях лудетина до скоро!

 

Спомних си за хиляди белѝ

вечните любови и раздели,

хора, за които ме боли,

чувства безвъзвратно отлетели…

 

Сменяха се образи пред мен,

в миналото все едно пътувах…

Сепнах се от този воден плен,

спомних си за тебе и изплувах…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих!!!
    Преди малко се смях със сълзи... сега се просълзих като четях... и мен ме върна в онези далечни години...
    Прегръдка от сърце с благодарност!
  • Миночка, благодаря за хубавия коментар!
  • Спомени,хем ни натъжават,хем ни поучават,без тях нямаше да сме това което сме!Харесах!
  • Благодаря много, Надежда! Лудетината пази в нас младостта!
  • Машина на времето...Лудетината в нас не умира. Никога!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...