В плен
Блеснаха в очите ми искри,
плисна се вълна и ме обгърна,
в своите обятия ме скри,
в спомените изведнъж ме върна…
Върнах се в годините назад…
Пак облякох старите си дрешки!
И открих пак родния си град,
синята тетрадка, пълна с грешки!
Спомних си, че някъде прибрах
скъсаните дънки от простора
и каква лудетина с тях бях,
всъщност бях лудетина до скоро!
Спомних си за хиляди белѝ
вечните любови и раздели,
хора, за които ме боли,
чувства безвъзвратно отлетели…
Сменяха се образи пред мен,
в миналото все едно пътувах…
Сепнах се от този воден плен,
спомних си за тебе и изплувах…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
