В ПОДРАНИЛАТА ЗИМА
Подранила зима сняг поръси
и мъгла над стъпките ми слезе.
Мен животът ме държи изкъсо –
сякаш се бои да ме разглези.
Пукнат грош не ми е даден даром,
но пък и какво ли толкоз имам?
Седмата десетка дето карам –
вече късна есен и пред зима.
Сняг от подранили зими газя
- заем ли от лятото да взема?
Няма нужда – още съм запазил ...