На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята.
Артисти вграждат истинска поука. А дързостта набрала е кураж.
Че ябълка на непознат с усмивка да подадеш от своята градина
е нещо изненадващо, несвикнал на жест такъв е лъскавият век.
Забравили да дишат, в надпревара техническа са новите години.
Задъхан от труда да бъдеш – старо и смешно е за младия човек.
Пленена от съвременни устройства, не знае даже книга как мирише,
страхува се от нея и разстройство непоправимо има личността. ...