В покоите ми
В покоите миВ покоите си пуснах те да минеш, в оковите ми позволих ти да надникнеш. Постелята ми ти разказваше за мен и ти в захлас, навред попиваше нечувани сълзи. Разбра за болките и слабостта ми, за роклите износени, протрити, за ролите, прикрити тъй умело и не остана нищичко от тебе скрито. Ти знаеше живота ми изцяло - кога и как била съм жалка. Познаваше и грешното ми тяло... Обичала ли съм по-много или малко... Стоях пред теб - една жена, една от всички нежни рози, ни повече, ни малко от това, без отговори и въпроси. И беше време вече да решиш след туй, в което ти проникна - дали със мен не ще сгрешиш, или бе тук, за да надникнеш... |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
