В повехналия си дом 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

• limeruna (Йоана)

  2015-08-29T13:41:05+03:00
  Благодаря ти, Ева... Да, страхът в много случаи е излишен
• limeruna (Йоана)

  2015-08-25T23:30:37+03:00
  Благодаря ви!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2015-08-25T22:58:31+03:00
  Духвай по-бързо! Поздрав!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2015-08-25T21:19:00+03:00
  понякога се прощаваме трудно с миналото..
  но това пък определя пътя напред... хубаво казано
  и написано, Йоана.. поздравявам те..
• limeruna (Йоана)

  2015-08-25T20:22:57+03:00
  Радвам се, Анастасия!
  Поздрави и на теб, Велин! Почти...
• rocker (Велин)

  2015-08-25T19:25:46+03:00
  Образно! Щом вече си духнала, повехналият си дом вече си сменила с цъфтящ! Поздрави!
• limeruna (Йоана)

  2015-08-25T14:22:17+03:00
  Благодаря ви
• Burns

  2015-08-25T14:07:40+03:00
  Когато сме прах можем да летим на крилете на полъха.
  С хубав стих ме размисли
• limeruna (Йоана)

  2015-08-25T10:43:29+03:00
  Мисана, напълно прав си Поздрав и на теб!
  
  Дочка, истинското искане започва с духването...
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-08-25T02:21:03+03:00
  "Не мога, просто да искам, твърде много живях."
  
  Първо: можеш, второ пък длъжна си
  да поискаш напук на предчувствията.
  "Твърде много" е мярка за мъдрост,
  и несигурен белег за срутване...
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-08-24T23:46:06+03:00
  Скелетите на миналото често вземат самите нас за заложник. Така и ние се превръщаме в "скелет от прах".
  Добри наблюдения, Йоана - добре оформени и поднесени.
  А духването накрая е просто задължително и неизбежно!
  
  Поздрав!