Не мога, просто да искам, твърде много живях.
Всичко сладко получих, ядох и в купи от прах.
Скелети - добри събеседници,
разправяха, слушах, чувствах сред смях
на бръмбарско пъплене плъзване
бинтово на спомен в ръцете размахан.
И ме вързаха, омотаха в техния страх.
Но моят е излишен, аз съм просто скелет от прах.
И те ме държат, омачкана
в повехналия си дом,
а аз вече духвам...
© Йоана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
