От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло,
по-бяло, по-красиво и от нежното кокиче.
Там времето стрелките си в дихание е спряло,
единство от Любов и Истина в река потича.
А тук е паднала мъгла – болят безмилостно очите.
Жадуват те за Истина, жадни са за Свобода,
но попадат в капан коварен от лъжите
и вместо наслада ги поробва празнота. ...