В пристанището на мечтите

Елиза13 (Мария) 7 февруари 2019 г., 11:32 ч.

Поезия

31 1 2

От малка паяжина се спуска тънка нишка,

надолу, по-надолу стича се в сълзите.

Търкулва в блясък перлена въздишка

и акостира в пристанището на мечтите.

Там всичко е различно и неземно бяло,

по-бяло, по-красиво и от нежното кокиче.

Там времето стрелките си в дихание е спряло,

единство от Любов и Истина в река потича.

А тук е паднала мъгла – болят безмилостно очите.

Жадуват те за Истина, жадни са за Свобода,

но попадат в капан коварен от лъжите

и вместо наслада ги поробва празнота.

От малка паяжина се вдига тънка нишка,

нагоре, по-нагоре се издига до очите.

Политва в блясък перлена въздишка

и акостира в пристанището на мечтите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Елиза13 (Мария) 2019-02-12T21:03:54+0200 Благодаря скъпа, Руми! Приемам думите ти за истински подарък върху скромното ми стихотворение! Пожелавам ти необятни творчески хоризонти! Бъди благословена прекрасна, Руми!
rumbic (Руми) 2019-02-11T11:03:34+0200 Прочетох прекрасното ти стихотворение цели три пъти, Мария!
Казах ли вече, че е прекрасно...! Изпитах наслада, защото си представих описанието ти, нежно, чисто и ефирно! Благодаря ти!