В пристанището на мечтите
От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло,
по-бяло, по-красиво и от нежното кокиче.
Там времето стрелките си в дихание е спряло,
единство от Любов и Истина в река потича.
А тук е паднала мъгла – болят безмилостно очите.
Жадуват те за Истина, жадни са за Свобода,
но попадат в капан коварен от лъжите
и вместо наслада ги поробва празнота.
От малка паяжина се вдига тънка нишка,
нагоре, по-нагоре се издига до очите.
Политва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения:
Коментари:
-
Елиза13 (Мария) Благодаря скъпа, Руми! Приемам думите ти за истински подарък върху скромното ми стихотворение! Пожелавам ти необятни творчески хоризонти! Бъди благословена прекрасна, Руми!
-
rumbic (Руми) Прочетох прекрасното ти стихотворение цели три пъти, Мария!
Казах ли вече, че е прекрасно...! Изпитах наслада, защото си представих описанието ти, нежно, чисто и ефирно! Благодаря ти!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.