15 may 2005, 23:38

В птичия ни свят

  Poesía
1K 0 7

Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките –
оазиси сред пясъка,
подсказват
да вървиме по-нататък!

В изкачването
по етажите на времето,
задъхани,
не чувстваме умора
и теглиме
каишите на бремето,
докато птичките
си чуруликаха на двора ...

Какво пък -
те разбират, че сме хора
и в птичия си поглед
ни побират,
а под крилото им
намерили опора
те по човешки
всичко птиче в нас разбират!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...