Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките –
оазиси сред пясъка,
подсказват
да вървиме по-нататък!
В изкачването
по етажите на времето,
задъхани,
не чувстваме умора
и теглиме
каишите на бремето,
докато птичките
си чуруликаха на двора ...
Какво пък -
те разбират, че сме хора
и в птичия си поглед
ни побират,
а под крилото им
намерили опора
те по човешки
всичко птиче в нас разбират!
© Йоанна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
