В птичия ни свят
Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките –
оазиси сред пясъка,
подсказват
да вървиме по-нататък!
В изкачването
по етажите на времето,
задъхани,
не чувстваме умора
и теглиме
каишите на бремето,
докато птичките
си чуруликаха на двора ...
Какво пък -
те разбират, че сме хора
и в птичия си поглед
ни побират,
а под крилото им
намерили опора
те по човешки
всичко птиче в нас разбират!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
