20 nov 2012, 19:22

В радост и тъга

524 0 0

Тъгувам по обруления лист.

Харесвам аз небесните покои.

Немея пред планинската ни вис

и губя дъх пред речните завои.

 

Докосват ме и птичите крила.

Прекланям се пред есенните краски.

Приемам всякакви добри дела.

Жадувам аз за искрените ласки.

 

Тъгувам по излитащи ята.

И радвам се дори на лист от цвете.

Тъгувам по отминали лета.

Не искам да съм роб на греховете.

 

Приятна ми е златната среда

и твърдо мразя крайните оценки.

Да се превърна искам във следа.

В душата ми да няма тъмни сенки.

 

И радвам се на светлите лица.

Влудяват ме гримираните маски.

Смалявам се до малките деца -

да ги даря със бащините ласки.

 

В живота не оставям аз греда.

Доволен съм и стомна да остане.

От нея някой глътката вода

да пийне жаден - да не изостане.

 

Така животът в радост и тъга

в средата между две години ляга.

И тъй - като небесната дъга,

ще се стопя и аз на двата бряга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...