Целувам устните ти нежни -
вселения безбрежни!
Целувка тиха и политам
в римите на стиха!
А там, между думите красиви,
очите ти свенливи
светят в благослов,
чувствам на сърцето зов!
И политам! Към теб!
Навътре! Към безкрая,
където ще съм в рая!...
Толкоз ми е нужно, зная!
Дума, рима, стих...
В душата си съм тих,
а ти - до мен, и стига!
Това настроението ми повдига!
И съм в рая!
А ти до мен си, зная
и не искам да се кая,
че със теб живеем в рая!
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados