5.06.2024 г., 11:00

В Рая

416 2 0

 

Целувам устните ти нежни -
вселения безбрежни!
Целувка тиха и политам
в римите на стиха!

 

А там, между думите красиви,
очите ти свенливи
светят в благослов,
чувствам на сърцето зов!

 

И политам! Към теб!
Навътре! Към безкрая,
където ще съм в рая!...
Толкоз ми е нужно, зная!

 

Дума, рима, стих...
В душата си съм тих,
а ти  - до мен, и стига!
Това настроението ми повдига!

 

И съм в рая!
А ти до мен си, зная
и не искам да се кая,
че със теб живеем в рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...