В ромона на тихия дъжд
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.
Обичам те в капките на свежа роса,
за устните ти копнея всяка минута.
Подари ми сега една вълшебна мечта,
погледни ме с очи на плаха кошута.
Обичам те в изгрева на новия ден,
със пламнали очи към теб устремени.
Живот си и любов най-силна за мен,
благодаря за чувствата споделени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
