24 abr 2008, 10:20

В ромона на тихия дъжд

788 0 9
Обичам те в ромона на тихия дъжд,
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.

Обичам те в капките на свежа роса,
за устните ти копнея всяка минута.
Подари ми сега една вълшебна мечта,
погледни ме с очи на плаха кошута.

Обичам те в изгрева на новия ден,
със пламнали очи към теб устремени.
Живот си и любов най-силна за мен,
благодаря  за чувствата споделени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С пожелание винаги да имаш дъга над любовта си!Поздрави за хубавия стих!
  • Обичам да летя във вселената на твоите стихове!
  • !!!

    Любимо!
  • Вълшебно е!
    Всяка дума излъчва обич. И гали, и топли...
    Певец на любовта си ти, Васко!
    Поздрав с усмивка!
  • Красиво и чисто е при теб, Васко!
    Аз също обичам да чета стиховете ти, те са като оазис.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...