В ромона на тихия дъжд
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.
Обичам те в капките на свежа роса,
за устните ти копнея всяка минута.
Подари ми сега една вълшебна мечта,
погледни ме с очи на плаха кошута.
Обичам те в изгрева на новия ден,
със пламнали очи към теб устремени.
Живот си и любов най-силна за мен,
благодаря за чувствата споделени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
