24 апр. 2008 г., 10:20

В ромона на тихия дъжд

787 0 9
Обичам те в ромона на тихия дъжд,
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.

Обичам те в капките на свежа роса,
за устните ти копнея всяка минута.
Подари ми сега една вълшебна мечта,
погледни ме с очи на плаха кошута.

Обичам те в изгрева на новия ден,
със пламнали очи към теб устремени.
Живот си и любов най-силна за мен,
благодаря  за чувствата споделени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С пожелание винаги да имаш дъга над любовта си!Поздрави за хубавия стих!
  • Обичам да летя във вселената на твоите стихове!
  • !!!

    Любимо!
  • Вълшебно е!
    Всяка дума излъчва обич. И гали, и топли...
    Певец на любовта си ти, Васко!
    Поздрав с усмивка!
  • Красиво и чисто е при теб, Васко!
    Аз също обичам да чета стиховете ти, те са като оазис.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...