MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397

6 feb 2007, 0:13

В Сайта публикуват малолетни

Poesía

873 0 10

с души за любовта събудени -

къде са звуците от нея - летни,

децата не са игриви, влюбени!?

Защо потъват те в презрение -

момичетата пишат все за грешки,

а после тръгват в примирение,

в следи познати – нечовешки.

Историята е еднообразна -

сред малките деца бушува старостта,

с което става безобразна,

а в гърдите ми напира яростта.

Душата малолетна, млада

попада в капан на злобна сянка,

а той предлага евтина наслада,

която я превръща в пепелянка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Креми!
Да се вгледаме по-добре в живота, а!
Поздрави!

2007-02-06T13:54:41+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Да порастваш бързо не е зле - това е узряване, зрялост, но бързо да се състариш си е жива трагедия. И работата е тези процеси как се разработват от литературата и в частност от поезията.

2007-02-06T10:27:08+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Прекалено бързо ли порастват?
Аз помня тези свои години и колко бяха различни!
Поздрави!

2007-02-06T10:02:35+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Сияна,
Ти си напълно права, но този, който подава ръка е обществото, организирано по подходящ начин. Тук сме ние това общество.
Поздрав!

2007-02-06T09:07:38+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Анета,
В света се случват и ще се случват какви ли не неща, а става въпрос за трайни негативни процеси, които не могат да не будат тревога.
Поздрав!

2007-02-06T09:06:16+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0