Feb 6, 2007, 12:13 AM

В Сайта публикуват малолетни

  Poetry
866 0 10

 

 

В Сайта публикуват малолетни

с души за любовта събудени -

къде са звуците от нея - летни,

децата не са игриви, влюбени!?

 

Защо потъват те в презрение -

момичетата пишат все за грешки,

а после тръгват в примирение,

в следи познати – нечовешки.

 

Историята е еднообразна -

сред малките деца бушува старостта,

с което става безобразна,

а в гърдите ми напира яростта.

 

Душата малолетна, млада

попада в капан на злобна сянка,

а той предлага евтина наслада,

която я превръща в пепелянка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Креми!
    Да се вгледаме по-добре в живота, а!
    Поздрави!
  • Да порастваш бързо не е зле - това е узряване, зрялост, но бързо да се състариш си е жива трагедия. И работата е тези процеси как се разработват от литературата и в частност от поезията.
  • Прекалено бързо ли порастват?
    Аз помня тези свои години и колко бяха различни!
    Поздрави!
  • Сияна,
    Ти си напълно права, но този, който подава ръка е обществото, организирано по подходящ начин. Тук сме ние това общество.
    Поздрав!
  • Анета,
    В света се случват и ще се случват какви ли не неща, а става въпрос за трайни негативни процеси, които не могат да не будат тревога.
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...