12 abr 2007, 16:01

В самотата на нощта

  Poesía
1.4K 0 2
В самотата на нощта
открих аз толкова неща...
Защо ли всичко пропилях
и с живота си се подиграх?
Не го разбрах и не осъзнах, че
той ме е ценил и
с всичко ме е той дарил.
Нима ми липсва любов, приятелство,
късмет???
Но малка бях, не го осъзнах
и сега най-горчивите сълзи, раздират
моите гърди.
Но ще поправя тази грешка!
Ще вървя напред, с гордо вдигната глава,
видяла повечето от света и не ще съжалявам за миг,
че сгреших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...