12 abr 2007, 16:01

В самотата на нощта

  Poesía
1.4K 0 2
В самотата на нощта
открих аз толкова неща...
Защо ли всичко пропилях
и с живота си се подиграх?
Не го разбрах и не осъзнах, че
той ме е ценил и
с всичко ме е той дарил.
Нима ми липсва любов, приятелство,
късмет???
Но малка бях, не го осъзнах
и сега най-горчивите сълзи, раздират
моите гърди.
Но ще поправя тази грешка!
Ще вървя напред, с гордо вдигната глава,
видяла повечето от света и не ще съжалявам за миг,
че сгреших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...