12 abr 2007, 16:01

В самотата на нощта

  Poesía
1.4K 0 2
В самотата на нощта
открих аз толкова неща...
Защо ли всичко пропилях
и с живота си се подиграх?
Не го разбрах и не осъзнах, че
той ме е ценил и
с всичко ме е той дарил.
Нима ми липсва любов, приятелство,
късмет???
Но малка бях, не го осъзнах
и сега най-горчивите сълзи, раздират
моите гърди.
Но ще поправя тази грешка!
Ще вървя напред, с гордо вдигната глава,
видяла повечето от света и не ще съжалявам за миг,
че сгреших.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...