В самотата на нощта
открих аз толкова неща...
Защо ли всичко пропилях
и с живота си се подиграх?
Не го разбрах и не осъзнах, че
той ме е ценил и
с всичко ме е той дарил.
Нима ми липсва любов, приятелство,
късмет???
Но малка бях, не го осъзнах
и сега най-горчивите сълзи, раздират
моите гърди.
Но ще поправя тази грешка!
Ще вървя напред, с гордо вдигната глава,
видяла повечето от света и не ще съжалявам за миг,
че сгреших.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Цветкова Todos los derechos reservados
