12 апр. 2007 г., 16:01

В самотата на нощта

1.4K 0 2
В самотата на нощта
открих аз толкова неща...
Защо ли всичко пропилях
и с живота си се подиграх?
Не го разбрах и не осъзнах, че
той ме е ценил и
с всичко ме е той дарил.
Нима ми липсва любов, приятелство,
късмет???
Но малка бях, не го осъзнах
и сега най-горчивите сълзи, раздират
моите гърди.
Но ще поправя тази грешка!
Ще вървя напред, с гордо вдигната глава,
видяла повечето от света и не ще съжалявам за миг,
че сгреших.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...