В себе си ще нося огън...
Събличам се. Сега ми е горещо.
Захвърлям ризата на самодива.
А как ли ще изглеждам безнадеждна?!
Разсипала по себе си коприва?!
Събличам суетата си, отмятам я от шията.
А по гърдите ми е тясна, и ще се разпори.
Ще я съсипя, ще си стъкна с нея огън.
И после ще приседна край камината.
Ще запаля вместо свещ сърцето си.
Ще се помоля на онзи Бог, отвътре в мен.
За себе си, за трудните си мигове.
За тежките си дни, и тягостните нощи.
Дано изтрае тази нощ поне, и ... нещо си.
По тялото ми пак пробягват някакви съмнения
от спомени, приспали в мене светлината.
с надеждата да ме прегърне мрака. А и някак
неочаквано приспивам тишината в ъгъла,
че пак е плакала. А аз ще съзерцавам огъня.
Събличам се. И се завивам със надежди.
Не топлят много, но така ми е удобно.
Когато захладнее призори, ще съм далече.
Но в себе си ще нося... огън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
