Събличам се. Сега ми е горещо.
Захвърлям ризата на самодива.
А как ли ще изглеждам безнадеждна?!
Разсипала по себе си коприва?!
Събличам суетата си, отмятам я от шията.
А по гърдите ми е тясна, и ще се разпори.
Ще я съсипя, ще си стъкна с нея огън.
И после ще приседна край камината.
Ще запаля вместо свещ сърцето си.
Ще се помоля на онзи Бог, отвътре в мен.
За себе си, за трудните си мигове.
За тежките си дни, и тягостните нощи. ...