3 sept 2024, 9:37  

В седефената мрежа на съня

  Poesía
453 0 0

В седефената мрежа на съня
намирам своя пристан. Тъй мечтан е,
а знам, че няма дълго да остане,
ще отлети. И как да го виня?

 

Душицата му златна ще краде
безкраен делник с костеливи пръсти,
а после лицемерно ще се кръсти
сънят щом литне някъде... Къде?

 

Където в лавандулови поля
заспиват сутрин песните, щурците
и нежен стих за мене само скрит е.
Познавам го. В прегръдка ме люля,

 

разказваше ми тихичко, без звук,
най-хубавата приказка, в която,
не свършва слънчогледовото лято
и птиците завинаги са тук.

 

И затова какъвто дойде ден,
добър ли, лош ли – нека заповяда!
Душата ми – сложете я на клада...
Знам – любовта е винаги до мен.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....