В шепите вятърът носи
В шепите вятърът носи
дъх на уханни липи,
люшват глави дългокоси
стройните сънни върби.
Тихо на пръсти в покоя
пролет пристъпва в дъжда,
носи надеждата своя,
люляков цвят на нощта.
В безсънни копнежи душата
очаква от утрото зов
да блесне зората в стъклата
с възторжена нова любов.
С терзание мракът завива
косите на млада луна,
от нейния шепот отпива,
попада във плен на съня.
Живка Юрукова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Юрукова Todos los derechos reservados
