В шепите вятърът носи
В шепите вятърът носи
дъх на уханни липи,
люшват глави дългокоси
стройните сънни върби.
Тихо на пръсти в покоя
пролет пристъпва в дъжда,
носи надеждата своя,
люляков цвят на нощта.
В безсънни копнежи душата
очаква от утрото зов
да блесне зората в стъклата
с възторжена нова любов.
С терзание мракът завива
косите на млада луна,
от нейния шепот отпива,
попада във плен на съня.
Живка Юрукова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
