6 may 2010, 15:05

В сивото 

  Poesía » Otra
561 0 0
И преследвам тихото вълшебство
на огрените от слънцето сълзи.
С тях се изпарява всяко детство
в свят на най-безжалостни лъжи.
Аз знам, че и светулките тъгуват...
и умират с вятъра, щом чуят моя стон.
Тишина. Ала пак във мен изплуват
всички звукове, някога нахлули с взлом.
Преследвам себе си във ален мрак.
И тъй на сенките намирам пътя.
И дяволски се лутам в онзи такт,
от който цялата настръхвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??