6.05.2010 г., 15:05

В сивото

694 0 0



И преследвам тихото вълшебство

на огрените от слънцето сълзи.

С тях се изпарява всяко детство

в свят на най-безжалостни лъжи.


Аз знам, че и светулките тъгуват...

и умират с вятъра, щом чуят моя стон.

Тишина. Ала пак във мен изплуват

всички звукове, някога нахлули с взлом.


Преследвам себе си във ален мрак.

И тъй на сенките намирам пътя.

И дяволски се лутам в онзи такт,

от който цялата настръхвам.


Видях, че тъмното не е съвсем за мен.

Но светлината също често ми е чужда.

Успях. Намерих своя дом поне за ден!

Във сивото намерих красотата будна.

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...