В сладката си тишина сега спокойно се отпускам,

чувствам удари на моето сърце.

В душевното пространство ще препускам,

измил от злоба моето лице.

В сладката си тишина порасналото детство,

любовта искряща в моето сърце.

Омразата ли в душите ще остане средство?

Изпил до дъно горчивото винце.

В сладката си тишина ще остана влюбен,

пожар дори да изгаря моята душа.

В живота си ще бъда винаги събуден,

ще бъда земен, вървейки с теб пеша.

В.Й. 22.10.2015г