20 jul 2015, 19:06

В собствената кожа

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

 

 

Във собствената кожа оцелявам,

макар и тесничко да е, уви…

Да дишам  със усилие успявам

и въздухът понякога дори тежи!

 

Понякога,  когато се огледам,

очаквам да размахам със криле,

но вместо тях – верига ме опъва

и вместо полет – рутина  зове!

 

И вместо да прескачам планини,

попадам в яма – скучно-грозновата,

но пак мечтая шарени дъги,

които да ме канят през полята!

 

Но в собствената кожа ми харесва,

дори невинаги да е  удобно,

дори и тясна, тя е интересна,

завинаги е мое място родно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Собствената кожа е твоята същност, от която не можеш да избягаш.
    Харесах сравнението с родното мяст.
  • Хареса ми

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...