12 sept 2015, 22:06

В спектъра

  Poesía
599 1 1

В спектъра


В слънчевия лъч играят цветовете,

ръцете ми докосват небесната дъга,

качвам се нагоре,там при ветровете,

вървя щастлив към края на Света.


Багрите като вълни Душата ми обливат,

сливат се с нея, излъчват светлина,

влизам в спектъра им с тях се сливам,

политам през Портала в безбрежието на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам точно такава - величествено-мистична образност. От самото начало я усетих при теб, Гавраиле. Чест ти прави, че пишеш в този стил. Определено има крещяща нужда от творби, наситени именно с такъв мащабен дух. Поздравление!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...