Sep 12, 2015, 10:06 PM

В спектъра

  Poetry
593 1 1

В спектъра


В слънчевия лъч играят цветовете,

ръцете ми докосват небесната дъга,

качвам се нагоре,там при ветровете,

вървя щастлив към края на Света.


Багрите като вълни Душата ми обливат,

сливат се с нея, излъчват светлина,

влизам в спектъра им с тях се сливам,

политам през Портала в безбрежието на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам точно такава - величествено-мистична образност. От самото начало я усетих при теб, Гавраиле. Чест ти прави, че пишеш в този стил. Определено има крещяща нужда от творби, наситени именно с такъв мащабен дух. Поздравление!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...