http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151382#comments
По коментара на Смешко.
Хареса ми "когато морето е сребърно...", нещо като тема с вариации...
тихи стонове...
вълните пазят,
завихрят спомена
за лятото и теб
и пясъкът припява им
безгласно,
заринал
чувствата си...
в сребърния лед...
затихнал
залезно,
нетленно слял се
във капките
на отминаващия миг
и само стъпки парещи
отекват -
от заблудени гларуси
в предсмъртен вик...
раздират восъчно,
разпети замъци,
от пясъчните кули
на отминали съдби...
от сребърния лед
откъснах залеза...
и го заключих
в твоите дълбини...
Море!
... от водната стихия
на плътта ти
откъснах стон
и сребърно небе...
15.01.09
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados
Това определено ме грабна!