16.01.2009 г., 7:56

"... в сребърния лед..."

692 0 6
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151382#comments

 

 По коментара на Смешко.

Хареса ми "когато морето е сребърно...", нещо като тема с вариации...

 

 

тихи стонове...


вълните пазят,
завихрят спомена
за лятото и теб
и пясъкът припява им
безгласно,
заринал
чувствата си...

в сребърния лед...

 

затихнал

залезно,  

нетленно слял се

във капките

на отминаващия миг

и само стъпки парещи

отекват -

от заблудени гларуси

 

в предсмъртен вик...

 

раздират восъчно,

разпети замъци,

от пясъчните кули

на отминали съдби...

 

от сребърния лед

откъснах залеза...

 

и го заключих

в твоите дълбини...

 

Море!

 

... от водната стихия

на плътта ти

 

откъснах стон

и сребърно небе...

 

15.01.09

Пловдив

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...