beti beti
26 421
Jan 16, 2009, 7:56 AM

"... в сребърния лед..."

  Poetry
691 0 6
 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=151382#comments

 

 По коментара на Смешко.

Хареса ми "когато морето е сребърно...", нещо като тема с вариации...

 

 

тихи стонове...


вълните пазят,
завихрят спомена
за лятото и теб
и пясъкът припява им
безгласно,
заринал
чувствата си...

в сребърния лед...

 

затихнал

залезно,  

нетленно слял се

във капките

на отминаващия миг

и само стъпки парещи

отекват -

от заблудени гларуси

 

в предсмъртен вик...

 

раздират восъчно,

разпети замъци,

от пясъчните кули

на отминали съдби...

 

от сребърния лед

откъснах залеза...

 

и го заключих

в твоите дълбини...

 

Море!

 

... от водната стихия

на плътта ти

 

откъснах стон

и сребърно небе...

 

15.01.09

Пловдив

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0