В старата гора
По идея от песента на Мими Иванова – „Вълкът и седемте козлета”
Как живееха безгрижно в старата гора,
седем палави девойки... и една мома.
Тя бе кротка и свенлива, ставаше в зори,
със кафенце и закуска всички ще гости.
Ауу, от глад умирам...
Ауу, за секс напирам...
Ауу, закътан дом...
С хитрост и взлом ще вляза аз.
Тихо се Вълчан промъкна, в къщата влезнА
и във кухнята набара кротката мома.
Върху масата сложИ я и я облада,
спря, закуси и се хвърли с нея в любовта.
А девойките игриви чули там шума,
се наредиха да гледат знойната мома.
Бай Вълчан очи забели, в кръста се стегнА,
в оргия със тез девойки смело се спусна.
Ауу, от секс умирам...
Ауу, за сън напирам...
Ауу, развратен дом...
Как ли от тук ще бягам аз.
Всеки знае що се случи в старата гора,
със девойки седем кръшни и една мома.
Бай Вълчан изцеден крачи късно през нощта
и проклина тежка орис де го сполетя.
Аууу...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
