В старата мелница

Някога там далече, далече от родината,

двама българи деляха постеля една.

Другари бяха в радост и неволята,

големи българи тъжаха за родината!

Там далече останали зад Дунава,

в старата мелница, и в немотията,

единия буен с високо чело и снага,

а другия синеок, весел с добра душа 

Те двамата даваха сърце а и душа,

за родна България, за тяхната родина.

Борци за свобода за татковината,

отдали себе си в тази жестока борба.

А той Апостола и в трудности и в беда,

все весел, усмихнат с песен на уста.

Подкрепял своя брат по съдба Ботьова

и продължили те борбата си ползу роду!

Днес като  минеш край старата мелница

ще чуеш ти българино на Ботьова слова.

И песните ще чуеш ти на Левски Апостола,

а народа ни ще ги благославя за техните дела.