В старата мелница
В старата мелница
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава,
в старата мелница, и в немотията,
единия буен с високо чело и снага,
а другия синеок, весел с добра душа
Те двамата даваха сърце а и душа,
за родна България, за тяхната родина.
Борци за свобода за татковината,
отдали себе си в тази жестока борба.
А той Апостола и в трудности и в беда,
все весел, усмихнат с песен на уста.
Подкрепял своя брат по съдба Ботьова
и продължили те борбата си ползу роду!
Днес като минеш край старата мелница
ще чуеш ти българино на Ботьова слова.
И песните ще чуеш ти на Левски Апостола,
а народа ни ще ги благославя за техните дела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
