Седя пред листа... и искам да пиша...

толкова неща в главата се извъртат,

и токова чувства смесват се и ме човъркат.

Седя... и нищо се не пръква,

нищо от мене не излиза...

отказвам се  и гледам как навън се мръква.

Мисля си - може би съм в криза,

може би в мене ти спря да бушуваш,

как пък изобщо вече може да не ме вълнуваш?!

Седя... и не мога...

Не мога - не виждаш ли?!

Всичко било е тревога,

а сега... сега съм спокойна, сега съм добра.

Сега съм достойна и здраво стъпвам върху тази земя.

Аз обаче и без теб ще си върна стиха,

той е в мен - ще се събуди...

Приготвила съм много листа,

върху които... само ти ще се изгубиш!