В стиховете ми вече ще се губиш
Седя пред листа... и искам да пиша...
толкова неща в главата се извъртат,
и токова чувства смесват се и ме човъркат.
Седя... и нищо се не пръква,
нищо от мене не излиза...
отказвам се и гледам как навън се мръква.
Мисля си - може би съм в криза,
може би в мене ти спря да бушуваш,
как пък изобщо вече може да не ме вълнуваш?!
Седя... и не мога...
Не мога - не виждаш ли?!
Всичко било е тревога,
а сега... сега съм спокойна, сега съм добра.
Сега съм достойна и здраво стъпвам върху тази земя.
Аз обаче и без теб ще си върна стиха,
той е в мен - ще се събуди...
Приготвила съм много листа,
върху които... само ти ще се изгубиш!
© Галина Кръстева All rights reserved.
