Така не става в края. И без теб
съвсем е мъртъв твоят принц и песът.
А с изгрев ми горчи в дъха кафе –
в поредната илюзия за честност.
Почти възкръсна ти. След друг.
И с този друг е твоят грях цял свързан.
А с кой и как си жива тук –
в стократната лъжа към мен по тъмно…
© Небесен Владетел Todos los derechos reservados