В студа
В студа... в писъка на самотата,
фенери светят - залези без време.
Прокрадва се и лепне леден вятър,
в мрежата от клони арфа стене.
По запустели пейки сядат сенки,
загледани в безплътната вода.
Ледът се чупи на изгарящи пътеки.
Остава спомен... и късче празнота.
Студено е по кожата с усет подарен.
Асфалтът сив е, но защо ли свети?
Студено е, фенерите горят във мен...
Полята в очите от жена са сети...
(Съдбата ми... като на всичките поети.)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Борисов Todos los derechos reservados
ех
